Когато през първата половина на 80-те години на сцената се появява младият швед Ингви Малмстийн, светът на китарата преживява истински шок. Дотогава скоростта вече е важна част от хард рока и хеви метъла, но никой не свири по начина, по който свири той.
Малмстийн не просто свири бързо. Той пренася върху електрическата китара мисленето на класическите композитори от епохата на барока. В неговата музика ясно се усеща влиянието на Йохан Себастиан Бах, Николо Паганини, Антонио Вивалди и други велики автори. Още с албума Rising Force (1984) той поставя основите на неокласическия метъл и вдъхновява цяло поколение китаристи.
Стилът му е уникално съчетание на класическа музика, барок, романтизъм, блус, хард рок и хеви метъл. Макар често да бъде възприеман само като „най-бързия китарист“, истинската му сила е в начина, по който изгражда мелодиите си – той мисли като класически композитор, а в солата му има теми, вариации, развитие и кулминация.
Тонът му е веднага разпознаваем – ярък, ясен, плътен, силно наситен със средни честоти и сравнително чист въпреки високото усилване. Основното му оборудване през годините включва Fender Stratocaster със скалопиран гриф, адаптери DiMarzio, усилватели Marshall и минимално количество ефекти. Скалопираният гриф е една от неговите запазени марки – дървото между прагчетата е издълбано, така че пръстите почти не докосват грифа, което позволява много прецизен контрол върху вибратото и извиването на струните, но изисква изключителна техника.
Извиването на струните е едно от най-силните му качества, макар често да се говори само за скоростта му – то е много точно, мощно, с отлична интонация и силно повлияно от блуса, което е една от причините солата му да не звучат механично.
Вибратото му се определя от много специалисти като едно от най-добрите в рок музиката – широко, много бързо, изключително контролирано, силно наподобяващо вибратото на класическите цигулари. Само една продължителна нота с неговото вибрато е достатъчна, за да бъде разпознат.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония