Има звуци, които сами по себе си означават „хард рок“. Един от тях е ревящият, изкривен Хамънд орган на Джон Лорд. Той взема инструмента от църквите и джаз клубовете, пуска го през усилватели Marshall и го превръща в оръжие, което може да се мери по мощ с китарата на Ричи Блекмор.
Джон Лорд е роден на 9 юни 1941 г. в Лестър, Англия. Учи класическо пиано от дете, а Бах остава негов идол през целия му живот. През 60-те свири в лондонски R&B групи, а през 1968 г. е сред основателите на Deep Purple. Именно в Deep Purple съчетанието между класиката, блуса и рока, което носи в себе си, намира своята сцена.
Тайната на звука му е в Хамънд органа C3, пуснат през Leslie тонколона и усилватели Marshall. Резултатът е тежък, ръмжащ и изкривен тон, какъвто никой дотогава не е чувал. Лорд не просто акомпанира – той води музикални дуели с Блекмор, в които органът и китарата си разменят сола и се надпреварват по скорост и фантазия.
През 1969 г. Лорд прави нещо смело: пише Concerto for Group and Orchestra – произведение за рок група и симфоничен оркестър, изпълнено в Роял Албърт Хол с Кралската филхармония под диригентството на Малкълм Арнолд. Това е един от първите опити рокът и класическата музика да застанат на една сцена като равни.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония