След Нийл Пърт, Майк Портной и Майк Манджини, свързвани с прогресивната сложност, стигаме до човек, който е може би един от най-пълните музиканти зад барабаните. При Тери Бозио не става дума само за скорост или техника – той гледа на барабаните като на цял оркестър. Ако Нийл Пърт е архитектът на ритъма, а Манджини – инженерът на човешката координация, то Бозио е композиторът, който дирижира барабанна симфония.
Тери Джон Бозио е роден на 27 декември 1950 г. в Сан Франциско. През 1975 г. става барабанист на Франк Запа – огромно предизвикателство, защото музиката на Запа е известна с изключително сложни композиции, странни размери, джазови влияния и внезапни промени. Това не е просто рок, а музикална математика. Точно там Бозио блести. Запа пише специално за него The Black Page – пиеса, наречена така, защото нотите ѝ са толкова гъсти, че страницата изглежда почти черна.
След Запа Бозио свири в прогресив рок групата UK с Еди Джобсън и Джон Уетън, а в началото на 80-те създава новата вълна група Missing Persons заедно с тогавашната си съпруга, певицата Дейл Бозио – с хитове като Words и Destination Unknown. По-късно записва с Джеф Бек албума Guitar Shop (1989), отличен с „Грами“.
Бозио е силно повлиян от джаза – от Бъди Рич, Джийн Крупа, Макс Роуч и Тони Уилямс. За него барабаните не са просто ритъм, а мелодичен инструмент. Може да свири един ритъм с краката, друг с ръцете и отделни акценти с томовете и чинелите – но за разлика от чисто техническите демонстрации, при него това звучи музикално.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония