На 12 август 2026 г. се случи нещо невероятно – Ричи Блекмор отново на сцената с Deep Purple! След 33 години пауза легендарният китарист се завърна, за да изпълни заедно с Иън Гилан емблематичната „Smoke on the Water“. 15 000 души в Jones Beach Theater в Ню Йорк избухнаха в екстаз! Блекмор, на 81 години, доказа, че не е загубил магията си. Усмивки, прегръдки, сълзи и една незабравима вечер, която ще остане в историята. Ха, ха! Хареса ми този коментар: „Какво ли не прави човек, за да отиде без билет на концерт на Deep Purple“.
Ричи Блекмор е един от най-влиятелните китаристи в историята на рока. Най-известен като основател и китарист на Deep Purple, а по-късно като лидер на Rainbow, той създава стил, който съчетава агресията на рока с дисциплината и драматизма на класическата музика.
Ако Джими Хендрикс е символ на свободата и експеримента, то Ричи Блекмор е символ на контрола, точността и композиционното мислене. Неговото влияние се усеща при поколения китаристи – от Ингви Малмстийн и Джо Сатриани до много хеви метъл музиканти, които възприемат идеята за съчетаване на рок китара с класически хармонии.
Стилът му е уникална комбинация от блузова основа, класическа музика, барокови мелодии, агресивен рок и драматично фразиране. Той не е китарист, който свири много ноти без причина – при него почти всяка фраза има цел. Блекмор е известен със своята строгост, изключително взискателен към себе си и към музикантите около него. Това понякога го прави труден партньор, но същият перфекционизъм създава едни от най-големите рифове и сола в историята на рока.
Тонът му е един от най-разпознаваемите в хард рока – остър, ярък, агресивен, леко „режещ“, с много средни честоти и ясно изразена атака. За разлика от по-късния тежък метъл звук, Блекмор не търси огромна стена от дисторшън. Неговият звук е по-скоро като силно изсвирена класическа цигулка през усилвател.
Основните елементи на неговия звук са Fender Stratocaster, усилватели Marshall, силен контрол върху атаката с перцето, използване на средните позиции на адаптерите и специфично настройване на усилвателя. Любопитното е, че Блекмор често използва по-мек тон, отколкото изглежда – агресията идва не само от оборудването, а от начина, по който удря струните.
Извиването на струните при Блекмор не е толкова демонстративно като при Дейвид Гилмор или Гари Мур – при него то е по-скоро инструмент за драматизъм. Неговите извивания са точни, контролирани, често използвани за напрежение преди разрешаването на мелодията. Той използва китарата почти като цигулка – всяка промяна на тона има музикален смисъл.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония