Джон Франсис Пасториус III, известен като Джако Пасториус, е роден през 1951 г. във Флорида, САЩ. Той започва като барабанист, но след травма на китката се насочва към бас китарата – именно този ранен опит като барабанист вероятно е една от причините да притежава такова невероятно чувство за ритъм. Още в младежките си години Джако развива почти обсебващо отношение към инструмента, прекарвайки безброй часове в упражнения, експерименти и търсене на собствен звук. И го намира – звук, който никой преди него не е имал.
През 1976 г. излиза соловият му албум Jaco Pastorius, един от най-влиятелните албуми в историята на бас китарата. По-късно участва във Weather Report, където се превръща в една от водещите фигури на джаз фюжъна. След Джако вече никой не гледа на баса по същия начин.
Той популяризира безпраговия бас (fretless bass) и показва, че басът може да свири акорди, да изпълнява хармонии, да свири флажолети, да бъде солов инструмент, да изпълнява сложни мелодии и да импровизира почти като саксофон. Това промени историята на инструмента.
Сред най-големите му влияния са Джеймс Джамерсън, Джери Джемот, Пол Чембърс, Чарли Паркър, Джон Колтрейн и класическата музика. Той слуша много повече саксофонисти и джаз музиканти, отколкото басисти – и това ясно личи в стила му, който е смесица от джаз, фюжън, фънк, латино музика, класическа музика и импровизация.
Тонът му е вероятно най-разпознаваемият бас звук в историята – пеещ, ясен, дървен, средночестотен, почти вокален. При безпраговия бас нотите се плъзгат плавно една към друга и създават звук, който много хора сравняват с човешки глас или виолончело.
Най-легендарният му инструмент е стандартен Fender Jazz Bass, от който Джако премахва прагчетата и запълва каналите, създавайки един от най-известните инструменти в цялата история на музиката – прякорът му е „Bass of Doom“. Така той практически популяризира модерния безпрагов електрически бас.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония