Джон Бонам (John Bonham)

Когато се говори за рок барабанисти, почти винаги името на Джон Бонам е сред първите. Не защото е бил най-бързият, не защото е използвал най-сложните ритми, а защото е създал нещо, което трудно се описва с техника – невероятна комбинация от мощ, груув и динамика. Много барабанисти могат да свирят бързо. Много могат да свирят сложно. Но малцина могат да накарат един удар по барабана да звучи като събитие. Бонам е един от тях.

Джон Хенри Бонам е роден през 1948 г. в Редич, Англия. Преди Led Zeppelin участва в The Crawling King Snakes и Band of Joy, където свири заедно с бъдещия си колега Робърт Плант – приятелство, което по-късно се оказва решаващо. През 1968 г. Джими Пейдж създава новата група, първоначално наречена The New Yardbirds. Така се ражда класическата четворка: Джими Пейдж на китара, Робърт Плант на вокал, Джон Пол Джоунс на бас и Джон Бонам на барабани.

Преди Бонам барабаните често се възприемат по-скоро като ритмична подложка. Бонам променя това – той показва, че барабаните могат да бъдат тежки като китарен риф, мелодични, драматични и водещи композицията. Влиянието му върху хард рок и метъл е огромно; без него трудно можем да си представим Black Sabbath, Deep Purple, Iron Maiden, Metallica, Pantera и голяма част от съвременния метъл.

Основните характеристики на стила му са мощ, груув и усет за пространство. Той удря барабаните невероятно силно, но никога безконтролно – силата му винаги служи на музиката. Груувът вероятно е най-голямата му сила: Бонам има уникално чувство за „джоб“ – усещането, когато ритъмът стои точно там, където трябва. Понякога леко изостава от пулса и точно това създава характерната тежест на звученето му. Не по-малко важно е умението му да оставя пространство – той не запълва всяка секунда, а оставя музиката да „диша“, качество, което много технически перфектни барабанисти не притежават.

Тонът му е легендарен – огромен, дълбок, топъл, мощен и естествен; барабаните му звучат не просто като ударени кожи, а като част от самата стена на музиката. Най-свързваният с него комплект е Ludwig Stainless Steel Drum Kit с огромния 26-инчов бас барабан, който му дава характерния нисък и масивен звук, съчетан с Ludwig барабани, Paiste чинели и палки с голям размер. Известен е с работата си с крака – въпреки честото предположение, че използва двойна каса, той най-често свири с една, разчитайки на невероятна сила, контрол, точност и правилно използване на динамиката. Една от запазените му марки са тройните фигури (triplets) на бас барабана, създаващи усещане за движение и мощ, а фил-овете му никога не са просто украса, а част от самата композиция.

Сред влиянията му са Джийн Крупа, Бъди Рич, Кармайн Апис и блус барабанисти – съчетание на джазова свобода с блусова тежест. Сред най-великите му изпълнения се открояват Good Times Bad Times (първият удар към света), Whole Lotta Love (перфектен пример за мощ и груув), Kashmir (може би едно от най-великите барабанни изпълнения в рок историята), When the Levee Breaks (вероятно най-известният барабанен звук в историята на рока, записан в коридора на имението Headley Grange), Achilles Last Stand и легендарното соло Moby Dick, което на концертите често продължава 15–20 минути.

В сравнение с други велики барабанисти: Кийт Мун е хаос и експлозия, Бонам е сила и контрол; Иън Пейс е по-бърз и технически изострен, Бонам има повече тежест и груув; Нийл Пърт е по-комплексен и композиционно сложен, Бонам е по-инстинктивен; с Бил Уорд и двамата имат блус и джаз влияние, но Бонам е по-масивен като звук. За обективност – Бонам не е барабанистът с най-сложните ритми и не е известен с огромен набор от технически трикове, но това никога не е било неговата цел: той не се стреми да покаже колко може да изсвири, а какво може да почувства.

Най-важният урок от Джон Бонам е, че ударът без чувство е просто шум. От него можем да научим да развиваме груув, да използваме тишината, да мислим за песента вместо за демонстрация и да контролираме динамиката. Джон Бонам не е просто барабанистът на Led Zeppelin – той е един от архитектите на тежкия рок. Стилът му доказва, че барабаните не са просто часовникът на групата, а могат да бъдат нейното сърце. Той няма нужда от хиляди ноти – понякога един негов удар казва повече от цяла барабанна партия. С една дума: Джон Бонам е човекът, който превърна барабаните от ритмичен инструмент в природна сила и постави стандарта за мощ, груув и тежест в рок музиката.