Една от най-силните му страни е постоянството. Докато много рок вокалисти с възрастта губят характерния си звук, при Удо промяната е сравнително малка. Дори след повече от четиридесет години активна кариера той продължава да звучи изненадващо близо до записите от началото на 80-те години. Това е доказателство за добре изградена техника и разумно използване на гласа.
Интонацията му е добра, макар че понякога съзнателно жертва абсолютната чистота в полза на експресията. Това е характерно за неговия стил и никога не звучи като слабост.
Вибратото е тясно и използвано сравнително рядко. Вместо него Удо предпочита прави, отсечени тонове, които подчертават военната и индустриална атмосфера в музиката на Accept.
Артикулацията е много добра. Въпреки силната дрезгавина, текстът почти винаги остава разбираем. Това допринася за мощното въздействие на песни като Princess of the Dawn и Restless and Wild.
Емоционалният диапазон на Удо е по-ограничен от този на певци като Дио или Ковърдейл. Неговата основна сила е агресията, решителността и енергията. Баладите не са естествената му среда, макар че Winter Dreams показва, че може да пее и с повече мекота, когато композицията го изисква.
Ако трябва да се посочат слабости, те са свързани с ограничената вокална палитра. Тембърът му е толкова специфичен, че не позволява голямо разнообразие в интерпретацията. Освен това липсват богатият фалцет, широката динамика и фините нюанси, които откриваме при певци като Робърт Плант или Клаус Майне. Това обаче е осъзнат артистичен избор, а не непременно технически недостатък.
Сред най-добрите примери за неговите вокални качества са Balls to the Wall, Metal Heart, Fast as a Shark, Princess of the Dawn, Restless and Wild, Midnight Mover, London Leatherboys, Animal House, Holy и Man and Machine.
Удо Диркшнайдер е доказателство, че в хеви метъла характерът понякога е по-важен от вокалната виртуозност. Ако Роб Халфорд е върхът на техническото майсторство, Рони Джеймс Дио – символът на баланса между техника и музикалност, Брус Дикинсън – драматичният разказвач, а Ози Озбърн – гласът на мрачната атмосфера, то Удо е въплъщение на суровата германска метъл мощ. Неговият глас не се стреми да впечатли с красота – той удря като чук.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония