Комплектът му е един от най-впечатляващите в света – множество бас барабани, огромен брой томове, много чинели и перкусии. На сцената той изглежда не като барабанист зад комплект, а като музикант зад цял ударен оркестър. Нещо повече – настройва барабаните си в определени тонове, така че може буквално да свири мелодии и да създава музикални линии. Двойната каса използва не за постоянна скорост, а като допълнителен глас в композицията, а контролът му над динамиката стига от почти шепот до огромна звукова стена.
Сред най-великите му изпълнения са The Black Page и Punky's Whips от албума Zappa in New York, концертните записи със Запа от края на 70-те, Danger Money и Rendezvous 6:02 от едноименния албум на UK от 1979 г. и записите с Джеф Бек. От 90-те години насам Бозио прави и солови концерти само на барабани, в които импровизира цели композиции.
Тери Бозио оказва огромно влияние върху прогресив рока, фюжъна и музикалното образование. Много професионални барабанисти го посочват като един от най-големите учители чрез неговите клиники и материали. С Джинджър Бейкър има много общо: и двамата мислят джазово, не се ограничават от жанрове и използват барабаните като солов инструмент.
За обективност – Бозио не е типичен „рок герой“ като Бонам или Кози Пауъл. Музиката му често е по-сложна и не толкова достъпна за широката публика. Но сред музикантите уважението към него е огромно. Той доказва, че инструментът няма значение – важно е какво казваш чрез него.
Ако Нийл Пърт построи катедрала от ритъм, Майк Портной я превърна в метъл спектакъл, а Майк Манджини изследва законите на физиката, то Тери Бозио е човекът, който превърна барабаните в цял музикален език.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония