Интонацията в студио е отлична. Именно затова класически албуми като Paranoid, Master of Reality, Sabbath Bloody Sabbath и Blizzard of Ozz звучат толкова убедително. Въпреки това през годините се наблюдават периоди на колебание, особено след края на 80-те години, когато натоварването, здравословните проблеми и начинът на живот започват да оказват влияние.
Вибратото му е естествено, сравнително леко и ненатрапчиво. Използва го умерено, като предпочита правите тонове и характерното си леко треперещо звучене.
Артикулацията му е добра. Въпреки специфичното произношение и бирмингамския акцент, текстовете обикновено остават разбираеми. Това допринася за особения характер на изпълнението му.
Една от най-силните му страни е емоционалната атмосфера. Малцина певци могат да създадат толкова силно усещане за напрежение, тревога или мистицизъм само чрез начина, по който изпяват една фраза. В песни като Black Sabbath, Mr. Crowley, Diary of a Madman и Mama, I'm Coming Home той показва, че не е необходимо да бъде най-техничният певец, за да бъде изключителен изпълнител.
Концертната му харизма също заслужава специално внимание. Ози никога не е бил статичен вокалист. Контактът му с публиката, енергията и способността да превърне всяко шоу в истинско преживяване компенсират някои чисто вокални ограничения.
Най-сериозните му слабости са свързани с техниката. В сравнение с певци като Рони Джеймс Дио, Роб Халфорд или Брус Дикинсън той не притежава същия контрол върху дишането, регистрацията и интонацията при живо изпълнение. Освен това десетилетия на интензивен начин на живот, злоупотребата с алкохол и наркотици, както и по-късните здравословни проблеми постепенно се отразяват на гласа му. След 90-те години диапазонът му естествено се стеснява, а високите тонове губят част от предишната си лекота.
Сред най-добрите примери за неговите вокални качества са Black Sabbath, War Pigs, Paranoid, Children of the Grave, Sabbath Bloody Sabbath, Mr. Crowley, Diary of a Madman, Flying High Again, Bark at the Moon и Mama, I'm Coming Home.
От професионална гледна точка Ози Озбърн не е вокален виртуоз. Той обаче притежава качество, което не може да бъде научено – абсолютна индивидуалност. Неговият глас е неразделна част от звученето на Black Sabbath и соловата му кариера. Ако друг певец изпее същите песни, те ще звучат различно. Това е белегът на истински големия артист. Ако Роб Халфорд е върхът на техническия метъл вокал, Рони Джеймс Дио – символът на вокалното съвършенство, а Брус Дикинсън – майсторът на драматичната интерпретация, то Ози Озбърн е душата на ранния хеви метъл.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония