Звукът му е ярък, агресивен и наситен с чинели – пълна противоположност на минимализма на Бонам. Най-свързван е с барабаните Premier, а в края на 60-те комплектите му стават все по-големи, с два бас барабана и множество томове. Мун е сред първите известни рок барабанисти с два бас барабана. Легендарни са и сценичните му изстъпления – през 1967 г. експлозия в бас барабана му по време на американско телевизионно шоу става част от историята на рока.
Сред влиянията му са Джийн Крупа, джаз барабанистите от биг бенд епохата и американската сърф музика, която той обожава. Но Мун не копира никого – създава собствен език. Взаимодействието му с Джон Ентуистъл е една от най-необичайните ритъм секции в историята: един от най-техничните басисти и един от най-свободните барабанисти създават хаос, който въпреки всичко работи безупречно.
Най-ярките му изпълнения са My Generation с хаоса в края на песента, Won't Get Fooled Again, в която барабаните буквално атакуват песента, Baba O'Riley, I Can See for Miles и цялата рок опера Quadrophenia. Behind Blue Eyes показва, че Мун може да бъде и сдържан, когато песента го изисква.
За обективност – Кийт Мун не е пример за перфектна техника. Понякога свири прекалено хаотично, а някои изпълнения са повече емоция, отколкото контрол. Но точно това е неговата сила – той не звучи като машина, а като жив човек. Мун умира на 7 септември 1978 г., едва на 32 години. След смъртта му The Who продължават с Кени Джоунс, но мястото му остава незаменимо.
Най-важният урок от Кийт Мун е, че музиката не е само точност – тя е характер. Той не е най-точният, не е най-бързият и не е най-сложният, но когато чуете барабаните му, няма съмнение кой свири. Ако Джон Бонам е земетресение, Кийт Мун е светкавица – кратка, ослепителна и невъзможна за повторение.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония