Сред най-великите му изпълнения са сюитата Tarkus, Karn Evil 9, Hoedown, Fanfare for the Common Man и рок версията на „Картини от изложба“ на Мусоргски. В тях Емерсън съчетава класическа строгост, джазова импровизация и рок мощ.
На сцената е легенда: върти Хамънд органа, бие го, обръща го върху себе си и забива ножове в клавишите, за да задържи тоновете – номер, който научава от Лемми, по онова време роуди на The Nice. Всичко това обаче е съпроводено с техника, която кара класическите пианисти да го уважават.
Емерсън пише и филмова музика, включително за „Инферно“ (1980) на Дарио Ардженто и „Нощни ястреби“ (1981) със Силвестър Сталоун. Умира на 11 март 2016 г. в Санта Моника, Калифорния.
За обективност – Емерсън понякога е критикуван за прекомерност: твърде дълги сола, твърде много техника и шоу. Но без тази прекомерност прогресив рокът нямаше да бъде същият, а синтезаторът може би щеше да остане лабораторен инструмент още години.
Ако Джон Лорд е гръмотевицата на хард рока, то Кийт Емерсън е фойерверкът на прогресив рока – ослепителен, шумен и незабравим.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония