Безпраговият бас е неговият отличителен знак – при него няма метални прагчета, определящи точно височината на тона, затова музикантът трябва да интонира абсолютно точно, което изисква изключително развит слух. Джако превръща естествените и изкуствените флажолети в основна част от своя стил – докато много басисти ги използват само като ефект, при него те се превръщат в музикален език.
Преди него акордовото свирене на бас е рядкост – след него става нормална практика. В импровизацията Джако е истински феномен – импровизира с мисленето на саксофонист, а фразите му често приличат повече на джаз духов инструмент, отколкото на бас китара. Притежава огромна техника, но както при Хендрикс, скоростта никога не е самоцел – водеща е музикалната идея.
Груувът му често се подценява, но въпреки виртуозността си Джако има феноменално чувство за ритъм – може да бъде едновременно невероятно сложен и изключително стегнат ритмично.
Сред най-големите му изпълнения са Portrait of Tracy (вероятно най-известното соло произведение за бас китара – истинска революция), Donna Lee (една от най-трудните бас пиеси, записвани някога), Teen Town (може би най-голямата бас линия в историята на джаз фюжъна), Continuum (показва невероятната му мелодичност), Birdland (емблематично изпълнение с Weather Report) и Havona (една от най-големите бас партии, писани някога).
Освен виртуоз, Джако е и отличен композитор и аранжор – музиката му съчетава джаз, богата хармония, ритъм и оркестрово мислене.
В сравнение с други велики басисти: с Джон Ентуистъл – Ентуистъл освобождава баса в рока, Джако го освобождава изцяло; с Джак Брус – Брус въвежда джаз мисленето в рока, Джако го извежда на съвсем друго ниво; с Джон Пол Джоунс – Джоунс е велик ансамблов музикант, Джако е почти отделна музикална вселена; с Били Шийън – Шийън е изключителна техника, Джако е революционер.
За обективност – стилът му е толкова богат, че не е подходящ за всяка музика; той не е басист, който се стреми да остане незабелязан. Но точно това е причината да бъде толкова уникален. Джако Пасториус е един от малкото музиканти, за които спокойно може да се каже, че разделят историята на инструмента на две епохи – преди него и след него. Той доказва, че басът може да бъде едновременно ритъм, мелодия, хармония, солов инструмент и средство за абсолютно свободно музикално изразяване.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония