Бейкър е сред първите в рока, които свирят на огромен комплект с два бас барабана – прочутият му сребрист Ludwig от времето на Cream. Двата бас барабана не са за скорост, а за ритмични фигури, акценти и динамика. Чинелите използва почти като оркестров инструмент – за атмосфера, а не просто за шум.
Най-известното му изпълнение е Toad – едно от първите големи барабанни сола в рока, което на концерти продължава над десет минути. Сред другите му върхове са White Room, Sunshine of Your Love, I Feel Free, Politician и концертните версии на Spoonful и Crossroads, в които тримата музиканти буквално разговарят на сцената.
След разпадането на Cream през 1968 г. Бейкър никога не се ограничава само с рок. През 1969 г. е в Blind Faith с Ерик Клептън и Стив Уинууд, след това създава Ginger Baker's Air Force, а в началото на 70-те се мести в Нигерия, където изгражда студио в Лагос и свири с Фела Кути. По-късно работи в джаза, фюжъна и световната музика. Самият той категорично отказва да бъде наричан рок барабанист – смята себе си за джаз музикант. Умира на 6 октомври 2019 г. на 80 години.
За обективност – Бейкър е известен с труден, избухлив характер, а като барабанист не винаги е идеално точен в класическия смисъл. Импровизацията му понякога е прекомерна. Но целта му никога не е била стерилната точност. Най-важният урок от него е, че ритъмът не е математика – той е жив организъм.
Ако Джон Бонам показва колко тежки могат да бъдат барабаните, Джинджър Бейкър показва колко умни могат да бъдат. Ако Бонам е гръмотевица, а Кийт Мун е експлозия, то Джинджър Бейкър е буря – сложна, непредвидима и постоянно променяща се.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония