Двойната каса е една от запазените му марки – не просто бърза, а тежка, равномерна и „танкова“. Томовете използва много музикално, а преходите му са огромни и драматични. Ръцете му са силни и издръжливи – може да поддържа сложни фигури дълго време без загуба на точност.
Сред най-великите му изпълнения са Symbolic и Trapped in a Corner на Death, Leave Scars на Dark Angel, Love? на Strapping Young Lad и Awaken на Dethklok. Във всяко от тях се чува едно и също: огромна сила, която никога не излиза извън контрол.
Сравнението с другите е показателно. Ломбардо е експлозия, атака и хаос под контрол, а Хоглан – тежка машина, абсолютна точност и издръжливост. Бенанте е хирургическа точност и траш енергия, а Хоглан е по-тежък, по-мрачен и по-екстремен. Манджини е максимална координация, а Хоглан – максимална тежест и стабилност. Джийн Хоглан е мост между стария траш метъл и модерния дет и прогресив метъл.
За обективност – той не е толкова композиционно ориентиран като Нийл Пърт и не е толкова експериментален като Тери Бозио. Но това не е неговата роля. Неговата сила е да направи една тежка песен още по-тежка.
Джийн Хоглан доказва, че барабанистът може да бъде едновременно чудовище по мощ, математик по точност и музикант по усещане. Ако Дейв Ломбардо е ураган, а Чарли Бенанте – острие, то Джийн Хоглан е танк – бавен на вид, но неудържим, точен и унищожителен.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония