През следващите години свири с Гари Мур, Whitesnake (клавишите на албума от 1987 г.), Judas Priest (в Painkiller), Jethro Tull и много други. През 2002 г. поема една от най-трудните задачи в рока – да замени Джон Лорд в Deep Purple. Първо като заместник, а после като постоянен член. С Deep Purple записва Bananas (2003), Rapture of the Deep (2005), Now What?! (2013), Infinite (2017), Whoosh! (2020), Turning to Crime (2021) и =1 (2024).
Ейри не се опитва да копира Лорд, но пази духа му – ревящия Хамънд и дуелите с китарата. Соловите му изпълнения на концерт често минават от класически теми през джаз до фолклорни мелодии от страната, в която свири групата.
Сред най-великите му изпълнения са интрото на Mr. Crowley, I Surrender и Since You Been Gone с Rainbow, а с Deep Purple – Highway Star, Perfect Strangers и Uncommon Man.
За обективност – Ейри не е революционер като Емерсън или Лорд. Той е майстор, който служи на песента и на групата. Но точно затова толкова много легенди са го искали до себе си.
Ако Джон Лорд е гръмотевицата на Deep Purple, то Дон Ейри е пазителят на огъня – човекът, който пренесе тази гръмотевица в XXI век.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония