Често се пропуска, че Ломбардо не е само метъл барабанист. Кубинският му произход и любовта му към латино ритмите, джаза и импровизацията се чуват ясно – зад агресията стои музикант. Именно затова е търсен в толкова различни проекти: експерименталната Fantômas с Майк Патън, Grip Inc., Testament, Suicidal Tendencies, Mr. Bungle и Dead Cross. Със Slayer се разделя и събира няколко пъти, като свири на класическите им албуми от 80-те и на Christ Illusion (2006).
Сред най-великите му изпълнения са Angel of Death – може би неговата визитка, Raining Blood – едно от най-разпознаваемите траш барабанни изпълнения, War Ensemble – брутална комбинация от скорост и груув, и South of Heaven, която показва, че може да бъде и бавен, тежък и мрачен.
Без Ломбардо траш метълът вероятно щеше да звучи различно, дет метълът щеше да се развие по друг начин, а екстремното барабанене щеше да закъснее. Огромен брой барабанисти от траш, дет и блек метъла го посочват като влияние. Сравнението с другите е показателно: Чарли Бенанте е невероятен техник, но Ломбардо има по-първична агресия; Джийн Хоглан има огромна мощ и точност, а Ломбардо е по-динамичен и експлозивен.
За обективност – Ломбардо не е барабанистът с най-сложните композиции. Не е Нийл Пърт, не е Тери Бозио. Но неговата сила не е математиката, а енергията. Той доказва, че барабаните могат да бъдат не просто ритъм, а оръжие – и че бързината няма стойност без контрол.
Ако Джон Бонам е земетресение, Нийл Пърт е архитектура, Портной е симфония, а Манджини е технология, то Дейв Ломбардо е вулкан – суров, мощен и неудържим.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония