Техниката му е много различна от тази на класическите метъл вокалисти. Брайън Джонсън не разчита на широк фалцет или сложни вокални украшения. Неговият стил е изграден върху мощна атака, естествена дрезгавина, висока вокална позиция, изключителна ритмичност и способност да поддържа огромна енергия. Това е много физически натоварващ начин за пеене.
Фалцетът почти не присъства в стила му. Той практически винаги използва пълен, агресивен глас – именно това създава характерния „писък“ на AC/DC. Смесеният регистър присъства, но е прикрит зад дрезгавината. Докато вокалисти като Брус Дикинсън използват смесения глас за красота и контрол, Джонсън го използва предимно като средство за мощ и издръжливост.
Едно от най-впечатляващите му качества е ритмичното усещане. AC/DC не е група, в която вокалистът просто изпява мелодията – вокалът е част от рифа. Джонсън има невероятна способност да „заковава“ думите точно върху китарния ритъм. Това се чува особено в Back in Black, Shoot to Thrill, You Shook Me All Night Long и For Those About to Rock (We Salute You).
Вибратото му е ограничено. Той не използва класическото рок вибрато като Дио или Ковърдейл. Вместо това характерното му леко разклащане на тона идва естествено от начина на пеене.
Артикулацията е добра, макар при него да не винаги е основната цел – някои думи се превръщат почти в ударни звуци, което всъщност е част от стила му.
Сценичното му излъчване е огромно. Макар да не е типичният „театрален“ фронтмен като Брус Дикинсън, неговата енергия, характерната кепе, стойката и взаимодействието с публиката са станали емблематични.
Най-голямото предизвикателство в кариерата му е именно начинът, по който използва гласа си. Пеенето постоянно в този екстремен регистър десетилетия наред е огромно натоварване. В началото на 2010-те се появяват сериозни проблеми със слуха, свързани с дългогодишно сценично излагане на силен звук, а не само с гласа. През 2016 г. лекарите го предупреждават, че може да загуби слуха си, ако продължи турнето без промяна. След завръщането си той вече пее с известни ограничения, но запазва най-важното – характерния си звук.
Сред най-добрите примери за неговите вокални качества са Back in Black, Hells Bells, Shoot to Thrill, Thunderstruck, You Shook Me All Night Long, For Those About to Rock (We Salute You), Rock and Roll Ain't Noise Pollution, Who Made Who, Heatseeker и Rock 'n' Roll Train.
Брайън Джонсън е доказателство, че великият рок вокал не винаги трябва да бъде красив или технически сложен. Неговият глас е инструмент със собствен характер. Той не може да изпее като Дио, Халфорд или Дикинсън – но и никой от тях не може да звучи като него. Ако Бон Скот е бил уличният поет на AC/DC, то Брайън Джонсън е техният човешки сирена сигнал – пронизителен, мощен и незабравим.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония