Извиването на струните е една от най-характерните му техники – мощно, точно, агресивно, изпълнено с блус усещане. Често използва извиване с цял тон, а понякога и повече, като успява да запази отлична интонация.
Вибратото му е едно от най-разпознаваемите в рока – широко, енергично, нервно, изпълнено с живот. Само една дълга нота с неговото вибрато е достатъчна, за да бъде разпознат.
Може би най-подценяваното му качество е работата с перцето – силна и уверена атака, отлично редуване на ударите, постоянен контрол върху динамиката. Именно начинът, по който удря струните, създава голяма част от неговия характерен звук.
Независимо че свири хард рок, почти всяко негово соло е дълбоко свързано с блуса – пентатониката, блус гамата, повторение на музикални мотиви, кратки, но запомнящи се фрази. Никога не свири повече, отколкото е необходимо.
Макар Малкълм Йънг да е считан за един от най-великите ритъм китаристи, Ангъс също има огромен принос – двамата изграждат китарна стена, която става емблема на AC/DC. Рифовете в Highway to Hell, Back in Black, Hells Bells, Thunderstruck и Dirty Deeds Done Dirt Cheap са пример как простите идеи могат да бъдат вечни.
Солата му никога не звучат като упражнения – те са продължение на песента, изградени от кратки мелодични идеи, блусови фрази, мощни извивания на струните, характерно вибрато и отличен контрол върху напрежението. Сред най-добрите му сола са Let There Be Rock, Whole Lotta Rosie, Back in Black, Highway to Hell и You Shook Me All Night Long.
На концерт Ангъс е много силен импровизатор – често удължава солата си, без да губи връзката с песента. Неговите концертни версии са изпълнени с енергия и спонтанност, но почти никога не преминават в хаос.
Заедно с Малкълм Йънг създава десетки от най-великите рок рифове. Силата му не е в сложните хармонии, а в способността да измисли риф, който милиони хора запомнят още след първото слушане – талант, който не може да се научи.
Ангъс никога не се стреми към техническата виртуозност на китаристи като Стив Вай, Джо Сатриани или Джон Петручи и рядко използва легато, tapping, sweep picking или сложни арпежи. Но това е съзнателен избор – философията му е, че рок музиката трябва да бъде директна, честна и изпълнена с енергия.
Ангъс Йънг е живото доказателство, че рок музиката не се нуждае от показна виртуозност, за да бъде велика. На сцената той е неудържима стихия – тича, скача, върти се, свири легнал на пода и не спира да общува с публиката, без това да се отразява на качеството на изпълнението му. Малцина китаристи са съчетавали толкова успешно музикално майсторство и сценично присъствие.
България
Гърция
Турция
Румъния
Сърбия
С. Македония