Удо Диркшнайдер (Udo Dirkschneider)

Удо Диркшнайдер е емблематичният глас на Accept и по-късно на U.D.O. – певец, който оказва огромно влияние върху развитието на европейския хеви метъл. Неговият вокален стил не се вписва в класическите представи за „красиво“ пеене. Вместо това той изгражда образ на суров, агресивен и безкомпромисен вокал, който се превръща в запазена марка на германския метъл.

Гласовият му диапазон се оценява приблизително между G2 и G5. Реалният му концертен диапазон е около три октави, което не е впечатляващо в сравнение с певци като Роб Халфорд или Брус Дикинсън. Удо обаче никога не разчита на диапазона като основно оръжие. Неговата сила е в тембъра и атаката.

Тембърът му е абсолютно уникален. Гласът е изключително дрезгав, груб, металически и с характерна „ръждива“ окраска. За някои слушатели той звучи почти като постоянно крещене, но всъщност зад този звук стои добър контрол. Именно тази суровост прави песни като Fast as a Shark, Balls to the Wall и Metal Heart толкова разпознаваеми.

В ниския регистър гласът му остава плътен и грапав. Средният регистър е неговата най-силна зона – мощен, агресивен и изпълнен с характер. Високите тонове не са толкова свободни и ярки, колкото при класическите метъл тенори, но звучат убедително благодарение на специфичната вокална окраска.

Технически Удо е значително по-добър, отколкото мнозина предполагат. Макар гласът му да създава впечатление за постоянно напрежение, той използва сравнително стабилна опора и добър контрол върху въздушния поток. Това му позволява да поддържа характерното си звучене десетилетия наред, без да претърпи драматична загуба на гласа.

Фалцет почти липсва в неговия стил. Удо почти винаги пее с пълноценен глас или с характерната си дрезгава постановка. Смесеният регистър присъства, но е подчинен изцяло на агресивното звучене, а не на демонстрация на диапазон.

Една от най-силните му страни е постоянството. Докато много рок вокалисти с възрастта губят характерния си звук, при Удо промяната е сравнително малка. Дори след повече от четиридесет години активна кариера той продължава да звучи изненадващо близо до записите от началото на 80-те години. Това е доказателство за добре изградена техника и разумно използване на гласа.

Интонацията му е добра, макар че понякога съзнателно жертва абсолютната чистота в полза на експресията. Това е характерно за неговия стил и никога не звучи като слабост.

Вибратото е тясно и използвано сравнително рядко. Вместо него Удо предпочита прави, отсечени тонове, които подчертават военната и индустриална атмосфера в музиката на Accept.

Артикулацията е много добра. Въпреки силната дрезгавина, текстът почти винаги остава разбираем. Това допринася за мощното въздействие на песни като Princess of the Dawn и Restless and Wild.

Емоционалният диапазон на Удо е по-ограничен от този на певци като Дио или Ковърдейл. Неговата основна сила е агресията, решителността и енергията. Баладите не са естествената му среда, макар че Winter Dreams показва, че може да пее и с повече мекота, когато композицията го изисква.

Ако трябва да се посочат слабости, те са свързани с ограничената вокална палитра. Тембърът му е толкова специфичен, че не позволява голямо разнообразие в интерпретацията. Освен това липсват богатият фалцет, широката динамика и фините нюанси, които откриваме при певци като Робърт Плант или Клаус Майне. Това обаче е осъзнат артистичен избор, а не непременно технически недостатък.

Сред най-добрите примери за неговите вокални качества са Balls to the Wall, Metal Heart, Fast as a Shark, Princess of the Dawn, Restless and Wild, Midnight Mover, London Leatherboys, Animal House, Holy и Man and Machine.

Удо Диркшнайдер е доказателство, че в хеви метъла характерът понякога е по-важен от вокалната виртуозност. Ако Роб Халфорд е върхът на техническото майсторство, Рони Джеймс Дио – символът на баланса между техника и музикалност, Брус Дикинсън – драматичният разказвач, а Ози Озбърн – гласът на мрачната атмосфера, то Удо е въплъщение на суровата германска метъл мощ. Неговият глас не се стреми да впечатли с красота – той удря като чук.