Рони Джеймс Дио (Ronnie James Dio)

Ако има певец, за когото може да се каже, че съчетава почти всичко необходимо за велик рок и метъл вокал, това е Рони Джеймс Дио. За мнозина – включително вокални педагози и музиканти – той е един от най-завършените рок певци в историята.

Рони Джеймс Дио е една от най-влиятелните фигури в цялата история на хард рока и хеви метала. През повече от пет десетилетия той оставя незаличими следи в Rainbow, Black Sabbath, Dio и редица други проекти. Макар да не притежава най-големия измерен диапазон сред рок вокалистите, той е пример за изключителен контрол, постоянство и музикалност. Неговият глас рядко впечатлява с показност – впечатлява с безупречно качество.

Гласовият му диапазон се оценява приблизително между F2 и B♭5, като работният му концертен диапазон обхваща около три и половина октави. В сравнение с певци като Роб Халфорд или Аксел Роуз диапазонът му изглежда по-скромен на хартия, но практически той използва почти всяка нота с лекота, стабилност и отлична интонация.

Тембърът му е една от най-големите му отличителни черти. Гласът е плътен, топъл и богат на обертонове, без прекомерна дрезгавина. Ниските тонове звучат авторитетно и ясно, средният регистър е наситен и мощен, а високите тонове са ярки, но никога не стават писклив или напрегнат. Дори в най-силните моменти гласът му запазва благородно звучене.

Техниката на Дио е образец за правилно рок пеене. Той използва отлична диафрагмена опора, прецизен контрол на въздушната струя и плавни преходи между регистрите. Почти никога не се усеща напрежение или форсиране. Именно затова успява да съхрани гласа си в отлична форма до края на кариерата си.

За разлика от Роб Халфорд, Дио почти не разчита на екстремни писъци. Вместо това използва мощен смесен глас, който му позволява да постигне високи тонове с плътност и увереност. Това прави изпълнението му едновременно силно и музикално.

Фалцет показва рядко. Дио винаги предпочита пълноценен тон, дори във високия регистър. Именно това придава на гласа му характерната монументалност. Високите му ноти звучат като естествено продължение на гласа, а не като отделен регистър.

Една от най-впечатляващите му способности е абсолютният контрол върху интонацията. Концертните му изпълнения често звучат почти неразличимо от студийните записи. Това е изключително рядко качество при рок вокалистите, особено при толкова дълга кариера.

Вибратото му е сред най-красивите в рок музиката. То е естествено, умерено широко и винаги под пълен контрол. Никога не е прекалено драматично и никога не служи за прикриване на технически слабости. Напротив – използва се като художествен инструмент.

Артикулацията му е образцова. Всеки текст се разбира ясно, независимо дали песента е бърза или бавна. Това е една от причините за силното въздействие на неговите истории за дракони, рицари, битки и митологични светове.

Динамиката е една от най-силните му страни. Дио умее да започне фразата спокойно и почти нежно, след което постепенно да я изгради до мощна кулминация. Именно това прави песни като Heaven and Hell, Stargazer и Children of the Sea толкова драматични.

Особено впечатляващо е неговото концертно постоянство. В продължение на десетилетия той почти не губи качеството на гласа си. Докато много негови съвременници постепенно понижават тоналностите или избягват трудните песни, Дио продължава да ги изпълнява почти без промени. Това говори не само за природен талант, но и за отлична вокална дисциплина.

Ако трябва да се посочи слабост, тя е по-скоро въпрос на стил, отколкото на техника. Дио не притежава суровата агресия на Роб Халфорд или дивата експресивност на Аксел Роуз. Вместо това той винаги поставя мелодията, музикалността и контрола на първо място. За някои фенове това означава по-малко „опасно“ звучене, но именно тази елегантност превръща гласа му в неподвластен на времето.

Сред най-добрите примери за неговите вокални качества са Stargazer, Heaven and Hell, Rainbow in the Dark, Holy Diver, The Last in Line, Children of the Sea, Die Young, Temple of the King, Don't Talk to Strangers, Man on the Silver Mountain и Egypt (The Chains Are On).

Рони Джеймс Дио е сред изключително редките певци, при които техниката и емоцията са в съвършен баланс. Ако Роб Халфорд е върхът на метъл вокалната акробатика, а Дейвид Ковърдейл – въплъщение на блусарската чувственост, то Дио е олицетворение на благородството и величието в рок пеенето. Гласът му никога не звучи пресилено, никога не губи достойнството си и винаги служи на песента. Именно затова той остава един от най-уважаваните и влиятелни вокалисти в историята на рок музиката, а за мнозина – и най-завършеният рок певец на всички времена.