Марк Торнильо (Mark Tornillo)

Марк Торнильо е американски рок вокалист, известен най-вече като фронтмен на Accept от 2009 г. насам. Преди това е вокалист на американската хард рок група TT Quick, но именно присъединяването му към Accept го поставя на световната метъл сцена.

Той влиза в една от най-трудните роли в историята на хеви метала – да замени Удо Диркшнайдер, певец, чийто глас е неразделна част от идентичността на Accept. Вместо да се опитва да имитира характерната дрезгавина на Удо, Торнильо избира различен подход – по-мелодичен, по-гъвкав и по-близък до класическия хард рок вокал.

Гласовият му диапазон се оценява приблизително между G2 и A5, с практически работен диапазон около три октави. Той не принадлежи към вокалистите с екстремни височини като Роб Халфорд или Брус Дикинсън, но диапазонът му е напълно достатъчен за мощния хеви метъл стил на Accept.

Тембърът му е основната му сила. За разлика от Удо, чийто глас е груб, ръждив и почти „механичен“, Торнильо притежава по-чист, по-топъл и по-гъвкав тембър. Гласът му има леко дрезгава рок окраска, но запазва повече мелодичност.

В ниския регистър звучи стабилно и плътно. Средният регистър е неговата най-силна зона – там гласът му е уверен, мощен и добре контролиран. Във високия регистър се държи достатъчно добре, като се използва добра смесена техника и контролирана агресия.

Една от най-големите му заслуги е, че не се опитва да бъде Удо Диркшнайдер. Това е изключително важно. Много певци, които заменят легендарни вокалисти, правят грешката да копират оригинала. Торнильо запазва уважението си към традицията, но добавя собствен характер.

Техниката му е по-различна от тази на Удо. Той използва по-развит смесен регистър, повече мелодични линии и по-голяма динамика. В неговото пеене има повече движение между тихо и силно, повече нюанси и повече възможности за интерпретация.

Фалцетът не е основен елемент в стила му. Както повечето класически хеви метъл вокалисти, той разчита предимно на мощен смесен глас и контролирана дрезгавина. Когато използва по-високи тонове, те винаги остават плътни, а не въздушни.

Контролът му върху гласа е много добър. Концертните му изпълнения показват стабилна интонация и добра издръжливост. Особено впечатляващо е, че може да изпълни старите песни на Accept, писани за специфичния глас на Удо, без да звучи като човек, който се бори с материала.

Вибратото му е по-развито и по-класическо рок ориентирано в сравнение с Удо. Използва го умерено, за да придаде емоция на по-мелодичните моменти.

Артикулацията му е много добра. Текстовете се разбират ясно, което е важно за Accept, защото голяма част от песните разчитат на силни припеви и запомнящи се фрази.

Динамиката е една от областите, в които той превъзхожда Удо. Торнильо може да премине от агресивно метъл изпълнение към по-мек и емоционален подход. Това се чува особено добре в по-новите песни на Accept като Teutonic Terror, Shadow Soldiers и The Abyss.

Разбира се, има и ограничения. Най-голямото предизвикателство е сравнението с Удо. Неговият глас няма тази уникална идентичност и агресивна суровост. Когато изпълнява класики като Balls to the Wall или Fast as a Shark, винаги ще има фенове, които предпочитат оригинала. Това обаче не е непременно недостатък на Торнильо – напротив, фактът, че успява да изгради собствената си позиция в групата с толкова силно вокално наследство, е голямо постижение.

Сред най-добрите примери за неговите вокални качества са Teutonic Terror, The Abyss, Shadow Soldiers, Stalingrad, Stampede, Koolaid, The Undertaker, Pandemic, Dying Breed и The Best Is Yet to Come.

Марк Торнильо е пример за вокалист, който не влиза в историята чрез революционен стил, а чрез професионализъм и адаптивност. Ако Удо Диркшнайдер е въплъщението на суровия германски метъл звук, Торнильо е неговото по-модерно продължение – по-мелодичен, по-гъвкав и по-близък до класическия хард рок. Той не заменя Удо – и никога не е имал тази задача. Неговата роля е да даде нов живот на Accept, и именно това го прави успешен.