Джон Ентуистъл (John Entwistle)

Джон Алек Ентуистъл е роден през 1944 г. в Лондон, Англия. Той е един от основателите на The Who, заедно с Роджър Долтри, Пийт Таунзенд и Кийт Мун – група, превърнала се в една от най-влиятелните рок формации на всички времена. Още в първите години става ясно, че Ентуистъл не мисли като типичен басист.

Преди него басистът следва плътно китарата и барабаните. След него басистът вече може да свири самостоятелни мелодии, да импровизира, да води песента и да бъде равностоен на останалите музиканти. Затова много специалисти го нареждат сред най-влиятелните басисти в историята.

Любопитното е, че първоначално Ентуистъл свири на тромпет и валдхорна – това оказва огромно влияние върху начина, по който мисли музиката. Сред вдъхновенията му са Джеймс Джамерсън, джаз музиканти и класическата музика. Той не възприема баса само като ритмичен инструмент – за него той е още един мелодичен глас.

Основните характеристики на стила му са невероятна независимост, висока техническа сложност, богати мелодични линии, агресивна атака и ясно изразена индивидуалност. Когато Пийт Таунзенд свири сравнително прости акорди, Ентуистъл често изгражда истинска контрамелодия.

Звукът му е напълно различен от типичния бас през 60-те – ярък, агресивен, отчетлив, богат на високи честоти. Причината е проста: Ентуистъл иска всяка негова нота да се чува. Този подход оказва огромно влияние върху по-късните рок и метъл басисти.

През кариерата си използва множество инструменти – Fender Precision Bass, Fender Jazz Bass, Alembic, Warwick, и специално разработения за него модел Buzzard Bass. Използва мощни усилватели и сравнително необичайни настройки за времето си, за да получи максимално ясен и пробивен звук.

Свиренето с пръсти е основният му стил – използва изключително силна и независима работа на дясната ръка, като пръстите му се движат с невероятна скорост и прецизност. Ентуистъл е сред първите известни рок басисти, които широко използват техниката с три пръста на дясната ръка, което му позволява да изпълнява бързи пасажи, изглеждащи почти невъзможни дори днес.

Мелодичността е неговият гений – басът му никога не е просто фон, а „разговаря“ с китарата и вокала; често може да слушате само бас партията и тя да звучи като самостоятелна композиция. За времето си е един от най-бързите басисти в света, но свири чисто, без излишна демонстрация.

Благодарение на музикалното си образование мисли хармонично, използвайки арпежи, необичайни интервали и контрапункт – това прави музиката на The Who изключително богата. Ентуистъл е и един от първите рок басисти, изпълняващи истинско бас соло по време на концерти – революционно за края на 60-те.

Сред най-големите му изпълнения са My Generation (може би най-известното бас соло в историята на класическия рок), The Real Me (една от най-сложните бас партии, писани някога), Won't Get Fooled Again (пример за неговата мощ и стабилност), Baba O'Riley (басът създава усещане за движение и пространство), 5:15 (майсторски пример за техника и груув) и My Wife (любима песен на много басисти именно заради невероятната бас линия).

Макар Пийт Таунзенд да е основният автор на The Who, Джон Ентуистъл пише редица песни и винаги играе важна роля в изграждането на аранжимента – музикалното му мислене често оформя окончателното звучене на композициите.

В сравнение с други велики басисти: с Джон Пол Джоунс – Джоунс е по-аранжорски ориентиран, Ентуистъл е по-виртуозен; с Джак Брус и двамата мислят мелодично, но Ентуистъл използва повече техническа сложност; със Стив Харис – Харис доразвива и модернизира много от идеите на Ентуистъл; с Клиф Бъртън – Бъртън наследява разбирането, че басът може да бъде водещ инструмент.

Джон Ентуистъл е един от най-революционните басисти в историята на рок музиката. Той не просто разширява ролята на бас китарата – той променя начина, по който музикантите мислят за този инструмент. Без неговото влияние едва ли ще имаме басисти като Стив Харис, Геди Лий, Били Шийън или Джон Мяунг в познатия ни вид.