Гийзър Бътлър (Geezer Butler)

Терънс Майкъл Джоузеф „Гийзър“ Бътлър е роден през 1949 г. в Бирмингам, Англия. Първоначално свири на китара, но скоро преминава към бас китара, когато се създава група с приятеля му Тони Айоми. Малко по-късно към тях се присъединяват Ози Озбърн и Бил Уорд – така се ражда Black Sabbath, групата, която мнозина определят като създателя на хеви метъла.

Гийзър Бътлър е един от най-влиятелните басисти в тежката музика. Той променя начина, по който басът функционира в метала – вместо просто да удвоява китарата, той създава контрамелодии, изпълва хармонията и превръща баса в активен участник в композицията. Без неговия подход едва ли щяхме да чуем по-късно басисти като Стив Харис, Клиф Бъртън, Джейсън Нюстед и Рекс Браун.

Любопитно е, че преди рока Бътлър слуша много джаз. Сред любимите му басисти са Джак Брус, Джеймс Джамерсън и Пол Маккартни – от тях взима мелодичното мислене, а после го пренася в много по-тежка музика.

Основните характеристики на стила му са тежък груув, блузова основа, мелодични бас линии, чести импровизации и чувство за пространство. Докато Айоми свири рифа, Бътлър често не повтаря същите тонове – изгражда собствена музикална линия, което прави звученето на Black Sabbath толкова богато.

Звукът му е дебел, мрачен, плътен, леко замърсен, с много средни честоти. Една от особеностите му е, че използва леко изкривяване (overdrive), което придава на баса допълнителна агресия – днес това е стандарт при много метъл басисти.

През годините използва Fender Precision Bass, Fender Jazz Bass, Lakland и Yamaha, по-късно и собствени модели Lakland Geezer Butler Signature. Използва усилватели Ampeg и Hartke и през различни периоди експериментира с ефекти, но никога не губи характерния си тежък и отчетлив тон.

Свиренето с пръсти е неговата отличителна техника – получава по-мек, по-дълбок, по-естествен звук, но атаката му е достатъчно силна, за да се чува ясно дори сред мощните китари.

Груувът вероятно е най-голямата му сила – заедно с Бил Уорд образува една от най-недооценените ритъм секции в историята на рока, а свиренето им често има почти джазова свобода. Въпреки тежкия стил, Бътлър никога не свири механично – бас линиите му съдържат преходни тонове, малки импровизации, блузови украси и интересни ритмични акценти, което прави всяка песен по-жива. Джаз влиянието се усеща ясно и в импровизациите му на живо, където често променя отделни фрази спрямо студийните записи.

Приносът му надхвърля инструмента – освен басист, той е и основният текстописец на Black Sabbath, а текстовете му засягат теми като войната, социалната несправедливост, зависимостта, религията, страха и човешката природа. Тази интелектуална страна отличава Black Sabbath от много други групи.

Сред най-големите му изпълнения са N.I.B. (една от най-известните бас линии в историята на рока, с емблематично интро), War Pigs (майсторски пример как басът може да бъде едновременно тежък и мелодичен), Children of the Grave (изключително мощен груув), Black Sabbath (басът създава усещане за напрежение и страх), Into the Void (една от най-влиятелните бас партии в историята на дуум и стоунър метъла) и Heaven and Hell (в периода с Рони Джеймс Дио показва още по-мелодична страна).

В сравнение с други велики басисти: с Джон Пол Джоунс – Джоунс е по-разнообразен стилистично, Бътлър е по-тежък и агресивен; с Джон Ентуистъл – Ентуистъл е по-виртуозен, Бътлър поставя по-голям акцент върху атмосферата и груува; със Стив Харис – Харис доразвива идеята басът да бъде главен инструмент, но често признава влиянието на Бътлър; с Клиф Бъртън – Бъртън наследява любовта към мелодията и леко изкривения бас звук.

За обективност – Гийзър Бътлър не е най-бързият басист и не демонстрира виртуозност като Били Шийън или Джон Мяунг. Но това никога не е било неговата цел – неговата сила е атмосферата.

Гийзър Бътлър е човекът, който показва, че бас китарата може да бъде не само основа, но и източник на мрак, напрежение и драматизъм. Докато Тони Айоми създава рифовете, Гийзър им придава плътност, движение и дълбочина. Заедно те поставят основите на звучене, което и днес определя хеви метъла.